Русе днес:
портрет с числа

Защо Визия Русе — 3 от 4

Преди да говорим за идеи, трябва да знаем от какво тръгваме. Не туристическа картичка, не предизборен наратив — а честен поглед към последните официални данни.

Русе е красив град с тежко наследство и неясно бъдеще. Архитектурата от XIX век го прави уникален в България. Дунавът го прави уникален на Балканите. Но числата разказват история, която парадите и тържествата рядко показват.

Ето откъде тръгваме — въз основа на най-актуалните данни от Националния статистически институт.

До края на 2024 година Русе беше петият по големина град в България. Вече не е — Стара Загора го измести и в края на 2025 г. води с 694 души (120 976 срещу 120 282). И двата града намаляват, но Русе по-бързо: с 886 жители за година срещу 273. Тенденцията не е нова.

Застаряването е по-сериозният проблем. Повече от един на всеки четирима жители в областта е на 65 и повече години, а децата до 15 години са едва 12,2% от населението. На всяко лице в зависима възраст се падат по-малко от две лица в активна — коефициент на зависимост от 65,4%. Това не е само социален въпрос: то е икономически и инфраструктурен сигнал за следващото десетилетие.

Спадът идва най-вече от това, че умират повече хора, отколкото се раждат: през 2025 г. в областта са родени живи 1 097 деца, а са починали 3 359 души. Миграцията за годината дори е леко на плюс — заселили са се с 420 души повече, отколкото са се изселили. Но това е една година и за цялата област и не казва кой заминава и кой идва.

Русе не е беден по български стандарти — но е далеч от градовете, с които конкурира за млади специалисти. Ето как изглежда картината според последните публикувани данни от НСИ за областите.

Средната месечна заплата в област Русе за второто тримесечие на 2026 г. е 1 185 евро — с 259 евро под средното за страната. Русе е на седмо място от 28 области.

Какво значи това? Че разривът не се затваря: преди три тримесечия Русе беше на около 221 евро под средното за страната, сега е на 259. Това не е само цифра. Това е причина — причина хората да смятат дали да останат или да заминат.

Демографският спад не е нова новина. Но моментът е важен, защото много български градове в подобна ситуация вече избират посока — между управление на свиването и реално преосмисляне.

Русе не е Видин или Монтана. Тук все още има достатъчно хора с памет за по-добро и енергия за промяна. Въпросът е дали тази енергия ще намери форма — или ще продължи да се губи в оплаквания и заминавания.

Точно затова Визия Русе започва от числата. Не за да плашим, а за да сме честни за изходната точка. От там нататък — идеите.